трихомони

Микроорганизмите от род Трихомонас са едноклетъчни паразити, чест причинител на инфекциозни заболявания при гръбначните животни. В род Трихомонас (Trichomonas) попадат няколко вида, а настоящата статия ще посветим на Трихомонас вагиналис (Trichomonas vaginalis) – най-добре проученият сред тях.

Трихомонас вагиналис е сред естествените обитатели на урогениталния тракт при човека, включително присъства в естествената вагинална флора. Разрастването на колониите му са причина за развитие на трихомониаза – една от най-честите форми на вагинит при жените. Трихомонас вагиналис може да причини и други инфекции на женския урогенитален тракт, например уретрит.

Трихомонас вагиналис и трихомониаза

Според Световната Здравна Организация всяка година се регистрират около 150 милиона случаи на трихомониаза, причинени от Трихомонас вагиналис.

Особености на Трихомонас вагиналис. Много важна особеност на този паразитен микроорганизъм е способността му да фагоцитира. Може да поглъща по-дребни от него микроорганизми, например бактерии. Фагоцитиращата способност на трихомоните е основна причина за огромната им роля за развитие на вагинит.

При разрастване на колониите на Трихомонас вагиналис във вагиналното съдържимо те бързо унищожават намиращите се там полезни лактобацили. Това води до промени в нормалното pH на влагалището и бързо отключва възпалителна реакция. Развива се вагинална инфекция (вагинит) – в случая – трихомониаза.

Особености на трихомониазата. Това е типично полово предавано заболяване. Извън тялото Трихомонас вагиналис не може да съществува и бързо загива. Затова единственият начин за заразяване с трихомониаза е чрез генитален контакт при сексуално общуване.

Развитието на трихомониаза в голяма част от случаите е безсимптомно. Според проучванията едва около 30% от заразените жени проявяват симптоми. Характерните оплаквания при инфекция от Трихомонас вагиналис включват:

  • обилно бяло течение, предимно със зелен или жълт оттенък
  • диспареуния (болка при полов акт)
  • вагинален сърбеж, зачервяване или оток в гениталната област

Трихомониаза се среща с висока честота сред сексуално активните жени. Основна част от заболелите всяка година са жени на възраст между 16 и 49 години. Заразяването става при контакт с мъже, които в случая на Трихомонас вагиналис са само преносители и не развиват симптоми на трихомониаза.

Рискови фактори за заразяване с трихомонас. Профилактика и лечение на трихомониаза

Повишен риск от заразяване с Трихомонас вагиналис съществува при:

  • честа смяна на сексуалните партньори
  • необезопасен секс
  • наличие на хронични вагинални проблеми

Трихомониаза може да се лекува. Тъй като в повечето случаи тя протича с придружаваща бактериална вагинална инфекция, лечението е комбинирано и включва антибиотици.

Трябва да се има предвид, че антибиотичната терапия е ефективна, но поставя под допълнителен риск нормалното състояние на естествената вагинална флора. Затова успоредно с лечението на трихомониаза и като профилактична мярка срещу разрастване колониите на Трихомонас вагиналис трябва да се подпомага развитието на лактобацилите – вагиналните пробиотици.

Идеално средство за профилактика и допълващо лечение на трихомониаза е Лактобор Интим / Lactobor® Intim. Той идеално допълва и грижите за интимната хигиена на жената. Лактобор Интим съдържа млечна киселина за балансиране на вагиналното рН и гликоген за стимулиране растежа на лактобацилите. Лактобор Интим действа изключително добре за справяне и превенция на инфекциите, предизвикани от Трихомонас вагиналис – хищниците във вагиналната флора.

borola