- Рискови фактори за вагинална гъбична инфекция
- Симптоми на влагалищна кандидоза
- Профилактика на влагалищна кандидоза
- Нужда от лекарска помощ
- Поставяне на диагноза вагинална кандидоза
- Лечение на влагалищна кандидоза
- Трайно справяне с влагалищна кандидоза
Влагалищна кандидоза е възпалително заболяване на влагалището (вагината) и външните полови органи на жената (вулвата). Известно е още като вагинална гъбична инфекция, вагинална кандидоза, вулвовагинална кандидоза, кандидозен вулвовагинит и вагинална млечница.
Може се класифицира в три типа в зависимост от засегнатите тъкани:
- вулвит (засяга външните полови органи)
- вагинит (засяга влагалището)
- вулвовагинит (комбинация от вулвит и вагинит)
В 80-90% от случаите инфекцията се причинява от гъбичката Кандида албиканс (Candida albicans), която е нормален обитател на кожата и лигавиците. Под влияние на редица фактори популацията ѝ обаче се увеличава. При числено превъзходство над „полезните“ вагинални бактерии (най-вече представители на род Лактобацили) тя придобива патогенен характер и може да предизвика гъбичен вагинит.
Значително по-рядко вагиналната кандидоза се дължи на други две гъбички от род Кандида (Candida) – Кандида глабрата (Candida glabrata) и Кандида тропикалис (Candida tropicalis).
Засегнатите са предимно жени в активна възраст, много по-рядко момичета преди пубертета и жени след менопауза. Това си има своето обяснение – влагалищната кандидоза никога не се развива при липса на естрогени в тъканите. Бременните са особено уязвима група.
При над 40% от потърпевшите инфекцията се появява отново (рецидивира).
Водещи оплаквания са силен сърбеж, отделяне на гъст, бял секрет, болка при уриниране и полов акт.
Вагиналната гъбична инфекция не се приема за предавана по полов път болест. Рискът от нея обаче е по-висок в началото на редовния сексуален живот. И още нещо – има доказателства, че е възможно вагиналната кандидоза да се предава чрез орално-генитален сексуален контакт.
Лечението се осъществява с локални или системни противогъбични (антимикотични) средства. Добри резултати се постигат след комбинирана терапия, включваща приложение на противогъбични средства през устата и вагинално.
Рискови фактори за вагинална гъбична инфекция
Фактори за поява и рецидив на вагинална кандидоза са:
- провеждане на антибиотична терапия и произтичащия от това дисбаланс в микробиотата (микрофлората) на влагалището
- бременност
- лошо контролиран диабет
- отслабен имунитет
- продължителен прием на орални контрацептиви или естрогенова терапия
- хормонален дисбаланс
- хронични заболявания, водещи до промяна на вагиналното рН
Симптоми на влагалищна кандидоза
Симптомите на вагиналната кандидоза обикновено варират от леки до умерени и включват:
- сърбеж и дразнене във влагалището и вулвата
- усещане за парене, особено по време на полов акт или при уриниране
- зачервяване и подуване на вулвата
- вагинална болка и дискомфорт
- вагинален обрив
- гъст бял вагинален секрет без мирис с вид на пресечено мляко (извара)
- воднисто течение
Понякога може да са налице симптоми на усложнена вагинална кандидоза. Примери за такива са по-обширно зачервяване на вулвата, силен сърбеж, тежък оток, нарушена цялост на влагалищните стени.
Усложнена вагинална кандидоза се подозира при лошо контролиран диабет и отслабен имунитет поради лекарства или заболяване като HIV инфекция.
Профилактика на влагалищна кандидоза
Рискът от вагинална гъбична инфекция може да бъде намален със спазването на няколко прости, но ефективни правила:
- носене на по-свободно бельо от естествена материя като памук
- избягване носенето на впити и тесни дрехи (особено панталони)
- избягване употребата на вагинален душ и ароматизирани продукти за интимна хигиена (интимен измиващ лосион, дамски превръзки, интимна пудра и дезодорант, влажни интимни кърпички)
- избягване на горещи вани и душове
- избягване на самолечението с антибиотици
- смяна на мокрия бански след къпане и на влажния спортен екип след спортуване
Нужда от лекарска помощ
Посещението при лекар не бива да се отлага в случаите, когато:
- има съмнение за вагинална кандидоза
- това е първият път на вагинална гъбична инфекция
- симптомите не се подобряват след лечение с антимикотични вагинални кремове или супозитории без рецепта
- се развиват други симптоми
Само специалист може да определи състоянието и своевременно да предпише подходящо и правилно лечение.
Поставяне на диагноза вагинална кандидоза
Диагностицирането включва няколко етапа. Най-напред се започва с подробен разговор за здравословните проблеми и оплаквания, които има или е имал пациентът. Следва преглед на таза. Гинекологът проверява външните гениталии за признаци на инфекция. След това лекарят внимателно поставя вагинален спекулум във влагалището и оглежда влагалищните стени и маточната шийка. С помощта на памучен тампон взема материал за изследване (вагинален и цервикален секрет). Изследването се провежда, за да се открие причината за възпаление и инфекция на влагалището (вагинит). Идентифицирането на причинителя помага за назначаване на най-подходящото лечение и предотвратяване на рецидив.
Лечение на влагалищна кандидоза
Лечението зависи от тежестта и честотата на инфекцията.
При леки до умерени симптоми по преценка на лекуващия лекар се назначавт следните терапии:
Краткосрочна терапия
Приемът на противогъбично средство за период от 3 до 7 дни обикновено изчиства гъбичките. Въпросните средства могат да са под формата на крем, мехлем, таблетки и супозитории. Най-често съдържат миконазол и терконазол. Някои се предлагат без рецепта, а други са само по лекарско предписание.
Еднодозова перорална терапия
Единична перорална доза флуконазол също е решение. Този вид лечение обаче не се препоръчва при бременни жени, тъй като крие риск за плода.
При тежки симптоми или рецидиви обичайно се назначава:
Дългосрочна терапия
Възможно е да бъде предписан ежедневен прием на противогъбично средство за период до две седмици. Впоследствие да се премине към прием веднъж седмично в продължение на шест месеца.
Многодозова перорална терапия
Оралното прилагане на две или три дози от подходящо антимикотично средство е вариант за всички жени, които не са бременни.
Азол-резистентна терапия
Ако гъбичките не се повлияват от обичайните противогъбични препарати, може да се назначи лечение с вагинални глобули, овули или капсули, съдържащи борна киселина, нистатин или флуцитозин.
Важно е да се има предвид, че към момента няма научно доказани алтернативи на антимикотичните средства за вагинални гъбични инфекции. Някои допълващи терапии биха могли да помогнат за подобряване на интимното здраве.
Трайно справяне с влагалищна кандидоза
Все повече експерти по женско здраве препоръчват при вагинална кандидоза комбинирана терапия с противогъбични средства през устата и вагинално. Приемани в комбинация, продуктите бързо и трайно нормализират вагиналната микрофлора и повишават естествената защита на организма към инфекции.
Доказано ефективни са средствата, които осигуряват оптимални дози:
- млечна киселина
- гликоген
- активни пробиотици от пробиотични щамове Лактобацилус булгарикус (Lactobacillus bulgaricus)
- бета-глюкан (единственият имуномодулатор от природен произход с доказан механизъм на действие)
Продуктите са безопасни и са с отлична поносимост. Лесни са за прием/използване. Подходящи са за всяка жена във всеки етап от живота ѝ. Спокойно могат да се използват от девствени момичета, жени в детеродна възраст и менопауза, бременни и кърмачки.