Вулвит – възпалително поражение на външните полови органи при жените

Вулвит – възпалително поражение на външните полови органи при жените.

Класификация

Вулвитът бива първичен и вторичен.

Вулвит при момичета

Първичният вулвит често се развива при момичета, които не са достигнали полова зрялост. Основните причини за първичен вулвит се явяват различни травми в интимната зона и несъблюдаване на лична хигиена.

При момичетата преди пубертета, кожата на вулвата е много нежна и не разполага с достатъчна защита. В детска възраст, момичетата са особено чувствителни към паразитно нашествие, и поради постоянния сърбеж, детето може да разчесва както аналната област, така и съседната зона на вулвата. Трябва да се отбележи, че при момичетата възпалението на вулвата често се съчетава с влагалищно възпаление. Това заболяване се нарича вулвовагинит.

Вулвит при жените

Жените в постменопаузален период попадат в рискова група по развитие на първичен вулвит, поради изменение на хормоналния фон, в частност понижаване на нивото на естроген, тъканта на външните гениталии рязко изтънява, намалява нивото на местна защита, намалява количеството на вагиналния секрет, който изпълнява защитна функция.
Вторичният вулвит често се наблюдава при жени в репродуктивна възраст. Неговото развитие може да се прояви при възпаления на вътрешните полови органи – колпит, цервицит и др. заболявания на отделителната система; при обменни и ендокринни нарушения – захарен диабет, затлъстяване, яйчникова дисфункция и други.
Различават се остър и хроничен вулвит. Хроничният вулвит често се явява резултат от неизлекуван остър вулвит. Протича на фона по-малко изразени оплаквания, но с чести рецидиви.

Етиология

Непосредствената причина за развитие на вулвит се явява инфекция на тъкани на вулвата от различни микроорганизми, най-често това са стафилококи, стрептококи, ешерихия коли. Може да бъде кандидозен вулвит. Тогава неговият възбудител е гъбички от рода Candida. В някои случаи, вулвитът може да бъде с алергичен характер.

Основни симптоми на вулвит

  • Болка, сърбеж, усещане за парене в областта на половите органи, което се засилва преди и по време на самия акт на уриниране
  • Увеличаване на регионалните лимфни възли
  • Подуване и зачервяване на вулвата
  • Влагалищни отделяния с различен характер (в зависимост от етапа на процеса и причинителя) – може да бъде серозен, гноен, кървав, белезникав
  • При липса на ранно лечение на кожата може да се образуват язви и ерозии
  • Понякога може да се увеличи телесната температура

Симптомите на хроничния вулвит са аналогични, но често протичат в по-активна форма. При липса на подходящо лечение и грижа, външните полови органи може да се деформират, и дори да се образуват сраствания. Това може да се превърне в сериозен проблем, който изисква хирургична намеса.

Диагноза

За диагностицирането на вулвит е важна анамнезата, идентифицирането на рисковите фактори и възможните причини за болестта (особено при вторичен вулвит), данните от клиничния преглед и лабораторните тестове, чувствителност към антибиотици. Резултатите от тези анализи ще помогнат да се назначи компетентно лечение, насочено към специфичен патоген.

Лечение

За успешното лечение е необходимо първо да се отстранят причините, които са довели до развитието на заболяването. Защото, ако те не се премахнат, терапията ще има само временен ефект. Това означава, да бъдат нормализирани нивата на кръвна захар при диабет; отстраняване на хормонални заболявания; лечение на паразитни инфекции и възпаления на вътрешните полови органи. Тук е важна и възстановителната терапия: прием на витамини и имуномодулатори.
Момичета в предпубeртeтния период може да се наложи да спазват постелен режим. Възрастните жени за целия период на лечението трябва да се въздържат от сексуална активност.